шуртя

Речник на българския език

шуртя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

шуртѝш, мин. св. шуртя̀х, мин. прич. шуртя̀л, несв. Тека в изобилна или силна струя; бликам, струя.
същ. шуртѐне, ср.

Грешни изписвания (4)

  • шортйа
  • шортйъ
  • шуртйа
  • шуртйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице шур-тя шур-тим
2 лице шур-тиш шур-ти-те
3 лице шур-ти шур-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице шур-тях шур-тях-ме
2 лице шур-тя шур-тях-те
3 лице шур-тя шур-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице шур-тях шур-тях-ме
2 лице шур-те-ше шур-тях-те
3 лице шур-те-ше шур-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шуртял съм шуртяла съм шуртяло съм шуртели сме
2 лице шуртял си шуртяла си шуртяло си шуртели сте
3 лице шуртял е шуртяла е шуртяло е шуртели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях шуртял бях шуртяла бях шуртяло бяхме шуртели
2 лице беше шуртял беше шуртяла беше шуртяло бяхте шуртели
3 лице беше шуртял беше шуртяла беше шуртяло бяха шуртели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще шуртя ще шуртим
2 лице ще шуртиш ще шуртите
3 лице ще шурти ще шуртят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм шуртял ще съм шуртяла ще съм шуртяло ще сме шуртели
2 лице ще си шуртял ще си шуртяла ще си шуртяло ще сте шуртели
3 лице ще е шуртял ще е шуртяла ще е шуртяло ще са шуртели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да шуртя щяхме да шуртим
2 лице щеше да шуртиш щяхте да шуртите
3 лице щеше да шурти щяха да шуртят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм шуртял щях да съм шуртяла щях да съм шуртяло щяхме да сме шуртели
2 лице щеше да си шуртял щеше да си шуртяла щеше да си шуртяло щяхте да сте шуртели
3 лице щеше да е шуртял щеше да е шуртяла щеше да е шуртяло щяха да са шуртели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шуртял съм шуртяла съм шуртяло съм шуртели сме
2 лице шуртял си шуртяла си шуртяло си шуртели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шуртял съм шуртяла съм шуртяло съм шуртели сме
2 лице шуртял си шуртяла си шуртяло си шуртели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм шуртял била съм шуртяла било съм шуртяло били сме шуртели
2 лице бил си шуртял била си шуртяла било си шуртяло били сте шуртели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да шуртя щяла съм да шуртя щяло съм да шуртя щели сме да шуртим
2 лице щял си да шуртиш щяла си да шуртиш щяло си да шуртиш щели сте да шуртите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм шуртял щяла съм да съм шуртяла щяло съм да съм шуртяло щели сме да сме шуртели
2 лице щял си да си шуртял щяла си да си шуртяла щяло си да си шуртяло щели сте да сте шуртели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих шуртял бих шуртяла бих шуртяло бихме шуртели
2 лице би шуртял би шуртяла би шуртяло бихте шуртели
3 лице би шуртял би шуртяла би шуртяло биха шуртели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шур-ти шур-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род шур-тял
непълен член шур-те-лия
пълен член шур-те-ли-ят
женски род шур-тя-ла
членувано шур-тя-ла-та
среден род шур-тя-ло
членувано шур-тя-ло-то
множествено число шур-те-ли
членувано шур-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род шур-тял
женски род шур-тя-ла
среден род шур-тя-ло
множествено число шур-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род шур-тящ
непълен член шур-тя-щия
пълен член шур-тя-щи-ят
женски род шур-тя-ща
членувано шур-тя-ща-та
среден род шур-тя-що
членувано шур-тя-що-то
множествено число шур-тя-щи
членувано шур-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

шур-тей-ки