шуртене

Речник на българския език

шуртѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. шуртя̀

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • шортене
  • шортени
  • шуртени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шур-те-не
членувано шур-те-не-то
мн.ч. шур-те-ния
членувано шур-те-ни-я-та