шуртели

Речник на българския език

1. шуртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шуртели е производна форма на шуртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шуртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шуртели е производна форма на шуртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. шуртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шуртели е производна форма на шуртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. шуртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шуртели е производна форма на шуртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).