шурти

Речник на българския език

1. шурти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шурти е производна форма на шуртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шурти — повелително наклонение, ед. ч.

шурти е производна форма на шуртя (повелително наклонение, ед. ч.).