струели

Речник на българския език

1. струели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

струели е производна форма на струя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. струели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

струели е производна форма на струя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).