дебит

Речник на българския език

дебѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор.



м., само ед. Спец. В приходно-разходните счетоводни книги — отчет за разходите и дълговете.
прил. дебѝтен, дебѝтна, дебѝтно, мн. дебѝтни.

Грешни изписвания (1)

  • дибит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-бит
непълен член де-би-та
пълен член де-би-тът
мн.ч. де-би-ти
членувано де-би-ти-те
бройна форма де-би-та
звателна форма