концентрация

Речник на българския език

концентра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Съсредоточаване, струпване на едно място. Концентрация на сили. Концентрация на руда. Концентрация на промишленост.
2. Прен. Съсредоточаване на внимание, усилия върху един обект. Концентрация на чувства.
3. Количество вещество, което се съдържа в единица обем от смес, сплав. Концентрацията на захар е два процента.
прил. концентрацио̀нен, концентрацио̀нна, концентрацио̀нно, мн. концентрацио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • концентрацеа
  • концентрацеъ
  • концентрацея
  • концентрациа
  • концентрациъ
  • концинтрацеа
  • концинтрацеъ
  • концинтрацея
  • концинтрациа
  • концинтрациъ
  • концинтрация
  • кунцентрацеа
  • кунцентрацеъ
  • кунцентрацея
  • кунцентрациа
  • кунцентрациъ
  • кунцентрация
  • кунцинтрацеа
  • кунцинтрацеъ
  • кунцинтрацея
  • кунцинтрациа
  • кунцинтрациъ
  • кунцинтрация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-цен-т-ра-ция
членувано кон-цен-т-ра-ци-я-та
мн.ч. кон-цен-т-ра-ции
членувано кон-цен-т-ра-ци-и-те
звателна форма