съсредоточаване

Речник на българския език

съсредоточа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • сасредоточаване
  • сасредоточавъне
  • сасредотучаване
  • сасредотучавъне
  • сасредуточаване
  • сасредуточавъне
  • сасредутучаване
  • сасредутучавъне
  • сасридоточаване
  • сасридоточавъне
  • сасридотучаване
  • сасридотучавъне
  • сасридуточаване
  • сасридуточавъне
  • сасридутучаване
  • сасридутучавъне
  • съсредоточавъне
  • съсредотучаване
  • съсредотучавъне
  • съсредуточаване
  • съсредуточавъне
  • съсредутучаване
  • съсредутучавъне
  • съсридоточаване
  • съсридоточавъне
  • съсридотучаване
  • съсридотучавъне
  • съсридуточаване
  • съсридуточавъне
  • съсридутучаване
  • съсридутучавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-ре-до-то-ча-ва-не
членувано със-ре-до-то-ча-ва-не-то
мн.ч. със-ре-до-то-ча-ва-ния
членувано със-ре-до-то-ча-ва-ни-я-та