измет

ѝзмет — съществително име, женски род (тип 49)

Значение

м., само ед. Разг.
1. Стари, непотребни вещи за изхвърляне. Не слагай тоя измет в мазето, изхвърли всичко.
2. Прен. Пренебр. Морално деградирали хора, вън от нормите и законите на обществото. Изметът на града.

Синоними

смет, отпадъци, боклук, нечистотия, кал, тиня
хора неморални, морално паднали, калта на обществото
сган, утайка

Грешни изписвания (1)

измит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		из-мет
ед.ч.	членувано	из-мет-та
мн.ч.		из-ме-ти
мн.ч.	членувано	из-ме-ти-те
звателна форма		—

Връзки