кир

Речник на българския език

кир съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

кирта̀, само ед., ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кир
членувано кир-та
мн.ч.
членувано
звателна форма