клеймя

Речник на българския език

клеймя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • клеймйа
  • клеймйъ
  • клиймйа
  • клиймйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице клей-мя клей-мим
2 лице клей-миш клей-ми-те
3 лице клей-ми клей-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице клей-мих клей-мих-ме
2 лице клей-ми клей-мих-те
3 лице клей-ми клей-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице клей-мях клей-мях-ме
2 лице клей-ме-ше клей-мях-те
3 лице клей-ме-ше клей-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клеймил съм клеймила съм клеймило съм клеймили сме
2 лице клеймил си клеймила си клеймило си клеймили сте
3 лице клеймил е клеймила е клеймило е клеймили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях клеймил бях клеймила бях клеймило бяхме клеймили
2 лице беше клеймил беше клеймила беше клеймило бяхте клеймили
3 лице беше клеймил беше клеймила беше клеймило бяха клеймили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще клеймя ще клеймим
2 лице ще клеймиш ще клеймите
3 лице ще клейми ще клеймят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм клеймил ще съм клеймила ще съм клеймило ще сме клеймили
2 лице ще си клеймил ще си клеймила ще си клеймило ще сте клеймили
3 лице ще е клеймил ще е клеймила ще е клеймило ще са клеймили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да клеймя щяхме да клеймим
2 лице щеше да клеймиш щяхте да клеймите
3 лице щеше да клейми щяха да клеймят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм клеймил щях да съм клеймила щях да съм клеймило щяхме да сме клеймили
2 лице щеше да си клеймил щеше да си клеймила щеше да си клеймило щяхте да сте клеймили
3 лице щеше да е клеймил щеше да е клеймила щеше да е клеймило щяха да са клеймили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клеймял съм клеймяла съм клеймяло съм клеймели сме
2 лице клеймял си клеймяла си клеймяло си клеймели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клеймил съм клеймила съм клеймило съм клеймили сме
2 лице клеймил си клеймила си клеймило си клеймили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм клеймил била съм клеймила било съм клеймило били сме клеймили
2 лице бил си клеймил била си клеймила било си клеймило били сте клеймили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да клеймя щяла съм да клеймя щяло съм да клеймя щели сме да клеймим
2 лице щял си да клеймиш щяла си да клеймиш щяло си да клеймиш щели сте да клеймите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм клеймил щяла съм да съм клеймила щяло съм да съм клеймило щели сме да сме клеймили
2 лице щял си да си клеймил щяла си да си клеймила щяло си да си клеймило щели сте да сте клеймили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих клеймил бих клеймила бих клеймило бихме клеймили
2 лице би клеймил би клеймила би клеймило бихте клеймили
3 лице би клеймил би клеймила би клеймило биха клеймили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клей-ми клей-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род клей-мен
непълен член клей-ме-ния
пълен член клей-ме-ни-ят
женски род клей-ме-на
членувано клей-ме-на-та
среден род клей-ме-но
членувано клей-ме-но-то
множествено число клей-ме-ни
членувано клей-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клей-мил
непълен член клей-ми-лия
пълен член клей-ми-ли-ят
женски род клей-ми-ла
членувано клей-ми-ла-та
среден род клей-ми-ло
членувано клей-ми-ло-то
множествено число клей-ми-ли
членувано клей-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клей-мял
женски род клей-мя-ла
среден род клей-мя-ло
множествено число клей-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род клей-мящ
непълен член клей-мя-щия
пълен член клей-мя-щи-ят
женски род клей-мя-ща
членувано клей-мя-ща-та
среден род клей-мя-що
членувано клей-мя-що-то
множествено число клей-мя-щи
членувано клей-мя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

клей-мей-ки