клейми

Речник на българския език

1. клейми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клейми е производна форма на клеймя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. клейми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клейми е производна форма на клеймя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. клейми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клейми е производна форма на клеймя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. клейми — повелително наклонение, ед. ч.

клейми е производна форма на клеймя (повелително наклонение, ед. ч.).