клеймил е

Речник на българския език

1. клеймил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клеймил е е производна форма на клеймя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клеймил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клеймил е е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).