клеймила

Речник на българския език

1. клеймила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клеймила е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клеймила — мин. деят. св. прич. ж. р.

клеймила е производна форма на клеймя (мин. деят. св. прич. ж. р.).