клеймели

Речник на българския език

1. клеймели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клеймели е производна форма на клеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клеймели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клеймели е производна форма на клеймя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).