клеймял

Речник на българския език

1. клеймял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клеймял е производна форма на клеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клеймял — мин. деят. несв. прич. м. р.

клеймял е производна форма на клеймя (мин. деят. несв. прич. м. р.).