клеветили

Речник на българския език

1. клеветили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клеветили е производна форма на клеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клеветили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клеветили е производна форма на клеветя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).