клеветила

Речник на българския език

1. клеветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клеветила е производна форма на клеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клеветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

клеветила е производна форма на клеветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).