оклеветяване

Речник на българския език

оклеветя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оклеветявъне
  • оклевитяване
  • оклевитявъне
  • окливетяване
  • окливетявъне
  • окливитяване
  • окливитявъне
  • уклеветяване
  • уклеветявъне
  • уклевитяване
  • уклевитявъне
  • укливетяване
  • укливетявъне
  • укливитяване
  • укливитявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-ле-ве-тя-ва-не
членувано ок-ле-ве-тя-ва-не-то
мн.ч. ок-ле-ве-тя-ва-ния
членувано ок-ле-ве-тя-ва-ни-я-та