опетняване

Речник на българския език

опетняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опетнъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опет-ня-ва-не
членувано опет-ня-ва-не-то
мн.ч. опет-ня-ва-ния
членувано опет-ня-ва-ни-я-та