честолюбие

Речник на българския език

честолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • честулюбие
  • чистолюбие
  • чистулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чес-то-лю-бие
членувано чес-то-лю-би-е-то
мн.ч. чес-то-лю-бия
членувано чес-то-лю-би-я-та