честолюбивост

Речник на българския език

честолюбивост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • честолюбивос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чес-то-лю-би-вост
членувано чес-то-лю-би-вост-та
мн.ч. чес-то-лю-би-вос-ти
членувано чес-то-лю-би-вос-ти-те
звателна форма