самолю̀бие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Всеки човек има самолюбие.
• Болно самолюбие. — Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.
• Болно самолюбие. — Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- самулюбие
- съмолюбие
- съмулюбие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-лю-бие | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-лю-би-е-то | |
| мн.ч. | са-мо-лю-бия | |
| членувано | са-мо-лю-би-я-та |