самообожаване

Речник на българския език

самообожаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-о-бо-жа-ва-не
членувано са-мо-о-бо-жа-ва-не-то
мн.ч. са-мо-о-бо-жа-ва-ния
членувано са-мо-о-бо-жа-ва-ни-я-та