себелю̀бие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Качество на себелюбец; егоизъм.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- себилюбие
- сибелюбие
- сибилюбие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | се-бе-лю-бие | |
|---|---|---|
| членувано | се-бе-лю-би-е-то | |
| мн.ч. | се-бе-лю-бия | |
| членувано | се-бе-лю-би-я-та |