неохота

Речник на българския език

неохо̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Липса на желание; нежелание. Стана от мястото си с неохота.

Грешни изписвания (7)

  • неохотъ
  • неухота
  • неухотъ
  • ниохота
  • ниохотъ
  • ниухота
  • ниухотъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-о-хо-та
членувано не-о-хо-та-та
мн.ч. не-о-хо-ти
членувано не-о-хо-ти-те
звателна форма