закалка

Речник на българския език

зака̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка.

Грешни изписвания (3)

  • закалкъ
  • зъкалка
  • зъкалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-кал-ка
членувано за-кал-ка-та
мн.ч. за-кал-ки
членувано за-кал-ки-те
звателна форма