трудолюбѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
трудолюбѝва, трудолюбѝво, мн. трудолюбѝви, прил. Който обича да се труди; работлив. Трудолюбива жена.
нареч. трудолюбѝво.
същ. трудолюбѝвост, трудолюбивостта̀, ж.
нареч. трудолюбѝво.
същ. трудолюбѝвост, трудолюбивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- тродолйобив
- тродолйубив
- тродолюбив
- тродулйобив
- тродулйубив
- тродулюбив
- трудолйобив
- трудолйубив
- трудулйобив
- трудулйубив
- трудулюбив
- тродолюбиф
- тродулюбиф
- трудолюбиф
- трудулюбиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | тру-до-лю-бив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тру-до-лю-би-вия | ||
| пълен член | тру-до-лю-би-ви-ят | ||
| ж. р. | тру-до-лю-би-ва | ||
| членувано | тру-до-лю-би-ва-та | ||
| ср. р. | тру-до-лю-би-во | ||
| членувано | тру-до-лю-би-во-то | ||
| мн. ч. | тру-до-лю-би-ви | ||
| членувано | тру-до-лю-би-ви-те | ||