1.
рабо̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
работна, работно, мн. работни, прил.
1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица.
2. Който е предназначен за работене. Работни дрехи. Работен добитък.
3. Работлив, трудолюбив. Работна мома.
1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица.
2. Който е предназначен за работене. Работни дрехи. Работен добитък.
3. Работлив, трудолюбив. Работна мома.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- работин
- ръботен
- ръботин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ра-бо-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ра-бот-ния | ||
| пълен член | ра-бот-ни-ят | ||
| ж. р. | ра-бот-на | ||
| членувано | ра-бот-на-та | ||
| ср. р. | ра-бот-но | ||
| членувано | ра-бот-но-то | ||
| мн. ч. | ра-бот-ни | ||
| членувано | ра-бот-ни-те | ||
2. работен — мин. страд. прич. м. р.
работен е производна форма на работя (мин. страд. прич. м. р.).