1.
о̀правен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
о̀правна, о̀правно, мн. о̀правни, прил. Разг.
1. Който не създава безредици или трудности.
2. Който успява да се справи с всякакви ситуации. Оправна жена.
1. Който не създава безредици или трудности.
2. Който успява да се справи с всякакви ситуации. Оправна жена.
Грешни изписвания (3)
- оправин
- опръвен
- опръвин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оп-ра-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | оп-ра-ве-ния | ||
| пълен член | оп-ра-ве-ни-ят | ||
| ж. р. | оп-ра-ве-на | ||
| членувано | оп-ра-ве-на-та | ||
| ср. р. | оп-ра-ве-но | ||
| членувано | оп-ра-ве-но-то | ||
| мн. ч. | оп-ра-ве-ни | ||
| членувано | оп-ра-ве-ни-те | ||
2.
о̀правен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
о̀правна, о̀правно, мн. о̀правни, прил. Разг.
1. Който не създава безредици или трудности.
2. Който успява да се справи с всякакви ситуации. Оправна жена.
1. Който не създава безредици или трудности.
2. Който успява да се справи с всякакви ситуации. Оправна жена.
Грешни изписвания (3)
- оправин
- опръвен
- опръвин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оп-ра-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | оп-рав-ния | ||
| пълен член | оп-рав-ни-ят | ||
| ж. р. | оп-рав-на | ||
| членувано | оп-рав-на-та | ||
| ср. р. | оп-рав-но | ||
| членувано | оп-рав-но-то | ||
| мн. ч. | оп-рав-ни | ||
| членувано | оп-рав-ни-те | ||
3. оправен — мин. страд. прич. м. р.
оправен е производна форма на оправя (мин. страд. прич. м. р.).