смелите

Речник на българския език

1. смелите — мн. ч. членувано

смелите е производна форма на смел (мн. ч. членувано).

2. смелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

смелите е производна форма на смея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. смелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

смелите е производна форма на смета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

4. смелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

смелите е производна форма на смеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).