безстрашен

Речник на българския език

безстра̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безстра̀шна, безстра̀шно, мн. безстра̀шни, прил. Който е лишен от страх; смел, храбър. Безстрашен човек. Безстрашна борба.
нареч. безстра̀шно. Държи се безстрашно.
същ. безстра̀шие, ср.

Грешни изписвания (7)

  • безстрашин
  • бестрашен
  • бестрашин
  • бизстрашен
  • бизстрашин
  • бистрашен
  • бистрашин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-стра-шен
непълен член без-страш-ния
пълен член без-страш-ни-ят
ж. р. без-страш-на
членувано без-страш-на-та
ср. р. без-страш-но
членувано без-страш-но-то
мн. ч. без-страш-ни
членувано без-страш-ни-те