юна̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
юна̀чна, юна̀чно, мн. юна̀чни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- йоначен
- йоначин
- йуначен
- йуначин
- юначин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | юна-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | юнач-ния | ||
| пълен член | юнач-ни-ят | ||
| ж. р. | юнач-на | ||
| членувано | юнач-на-та | ||
| ср. р. | юнач-но | ||
| членувано | юнач-но-то | ||
| мн. ч. | юнач-ни | ||
| членувано | юнач-ни-те | ||