дебелоглав

Речник на българския език

дебелогла̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дебелогла̀ва, дебелогла̀во, мн. дебелогла̀ви, прил. Пренебр.
1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит.
2. Който трудно схваща; глупав.

Грешни изписвания (15)

  • дебелуглав
  • дебилоглав
  • дебилуглав
  • дибелоглав
  • дибелуглав
  • дибилоглав
  • дибилуглав
  • дебелоглаф
  • дебелуглаф
  • дебилоглаф
  • дебилуглаф
  • дибелоглаф
  • дибелуглаф
  • дибилоглаф
  • дибилуглаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-бе-лог-лав
непълен член де-бе-лог-ла-вия
пълен член де-бе-лог-ла-ви-ят
ж. р. де-бе-лог-ла-ва
членувано де-бе-лог-ла-ва-та
ср. р. де-бе-лог-ла-во
членувано де-бе-лог-ла-во-то
мн. ч. де-бе-лог-ла-ви
членувано де-бе-лог-ла-ви-те