кра̀йност
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
крайността̀, мн. кра̀йности, ж.
1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност.
2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. Стигам до крайности. Когато се напие, стига до крайности. От една крайност до друга.
• Изпадам в крайност. — В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява. Скарали се и той изпаднал в крайност.
1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност.
2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. Стигам до крайности. Когато се напие, стига до крайности. От една крайност до друга.
• Изпадам в крайност. — В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява. Скарали се и той изпаднал в крайност.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- крайнуст
- крайнос
- крайнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | край-ност | |
|---|---|---|
| членувано | край-ност-та | |
| мн.ч. | край-нос-ти | |
| членувано | край-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |