полюс

Речник на българския език

по̀люс — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀люси, (два) по̀люса, м.
1. Крайна точка от въображаемата ос, около която се върти Земята. Северен полюс. Южен полюс.
2. Спец. Всеки от двата края на магнит или на електрическа верига.
3. Прен. Пълна противоположност.
прил. по̀люсен, по̀люсна, по̀люсно, мн. по̀люсни. Полюсни чувства.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • полйос
  • полйус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-люс
непълен член по-лю-са
пълен член по-лю-сът
мн.ч. по-лю-си
членувано по-лю-си-те
бройна форма по-лю-са
звателна форма —

Връзки