топлина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата.
2. Нагрятост, висока температура, излъчвана от телата. Слънцето излъчва топлина и светлина. Стаята се изпълва с топлина от печката.
3. Прен. Приятно душевно чувство, душевна радост. Душата ми се изпълва с топлина. Очите ѝ излъчват топлина.
1. Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата.
2. Нагрятост, висока температура, излъчвана от телата. Слънцето излъчва топлина и светлина. Стаята се изпълва с топлина от печката.
3. Прен. Приятно душевно чувство, душевна радост. Душата ми се изпълва с топлина. Очите ѝ излъчват топлина.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- топлена
- топленъ
- топлинъ
- туплена
- тупленъ
- туплина
- туплинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | топ-ли-на | |
|---|---|---|
| членувано | топ-ли-на-та | |
| мн.ч. | топ-ли-ни | |
| членувано | топ-ли-ни-те | |
| звателна форма | — | |