топлота

Речник на българския език

топлота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Душевна топлина, задушевност, сърдечност, близост. Отнасям се с топлота към тях.

Грешни изписвания (7)

  • топлотъ
  • топлута
  • топлутъ
  • туплота
  • туплотъ
  • туплута
  • туплутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ло-та
членувано топ-ло-та-та
мн.ч. топ-ло-ти
членувано топ-ло-ти-те
звателна форма