припек

Речник на българския език

1. прѝпек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. припеци, (два) припека, м.
1. Само ед. Припичане.
2. Място, където слънцето припича. Сядам на припек.

Грешни изписвания (1)

  • припик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-пек
непълен член при-пе-ка
пълен член при-пе-кът
мн.ч. при-пе-ци
членувано при-пе-ци-те
бройна форма при-пе-ка
звателна форма

2. Прѝпек географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Припик