жега

Речник на българския език

жѐга — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Парлива горещина на нагрят от слънцето въздух; зной. Навън е голяма жега.
2. Горещина, нажежен въздух, не от слънце. Голяма жега е в тази стая, изключете печката.
• Големи жеги. — Продължителен или многократно повтарящ се период на жега.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • жегъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-га
членувано же-га-та
мн.ч. же-ги
членувано же-ги-те
звателна форма —

Връзки