зной

Речник на българския език

зной съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

зно̀ят, зно̀я, само ед., м.
1. Силна лятна горещина с напечен, сух въздух.
2. Прен. Силни, горещи чувства.
прил. зно̀ен, зно̀йна, зно̀йно, мн. зно̀йни. Зноен ден. Знойна любов.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зной
непълен член зноя
пълен член зно-ят
мн.ч. зно-е-ве
членувано зно-е-ве-те
бройна форма зноя
звателна форма