задух

1. за̀дух — съществително име, мъжки род (тип 7)

м., само ед.
1. Голяма горещина, жега. Не се диша в този задух.
2. Спарен, застоял въздух. От стаята ме лъхна задух и тежка миризма.

м., само ед. Астма.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

задух е производна форма на задуя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).