астма

Речник на българския език

а̀стма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.
прил. астматѝчен, астматѝчна, астматѝчно, мн. астматѝчни. Астматичен пристъп.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • астмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-т-ма
членувано ас-т-ма-та
мн.ч. ас-т-ми
членувано ас-т-ми-те
звателна форма