пек

Речник на българския език

пек — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пѐкът, пѐка, мн. пѐкове, (два) пѐка, м. Силна горещина, жега. Войникът в студ и пек стои на пост.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пек
непълен член пе-ка
пълен член пе-кът
мн.ч. пе-ко-ве
членувано пе-ко-ве-те
бройна форма пе-ка
звателна форма —

Връзки