слъ̀нце
—
съществително име, среден род
(тип 66)
Значение
мн. слънца, ср.
1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо.
2. Прен. Само ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце.
3. Прен. Само ед. Топлината от това небесно тяло. През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце.
4. Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. Тя е слънцето на моя живот.
• Изгрев слънце. — Разг. Появяване на слънцето сутрин.
• Залез слънце. — Разг. Скриване на слънцето вечер.
1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо.
2. Прен. Само ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце.
3. Прен. Само ед. Топлината от това небесно тяло. През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце.
4. Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. Тя е слънцето на моя живот.
• Изгрев слънце. — Разг. Появяване на слънцето сутрин.
• Залез слънце. — Разг. Скриване на слънцето вечер.
Грешни изписвания (1)
- слънци
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | слън-це | |
|---|---|---|
| членувано | слън-це-то | |
| мн.ч. | слън-ца | |
| членувано | слън-ца-та |