температу̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. температу̀ри, ж.
1. Величина, която характеризира степента на нагряване или на топлинно излъчване. Желязото се топи при висока температура.
2. Само ед. Топлина на човешкото тяло по отношение на установено като добро от здравословно гледище състояние. Повишена температура.
3. Разг. Само ед. По-висока от нормалната топлина на човешкото или животинското тяло. Имам температура. Нямам температура.
прил. температу̀рен, температу̀рна, температу̀рно, мн. температу̀рни.
1. Величина, която характеризира степента на нагряване или на топлинно излъчване. Желязото се топи при висока температура.
2. Само ед. Топлина на човешкото тяло по отношение на установено като добро от здравословно гледище състояние. Повишена температура.
3. Разг. Само ед. По-висока от нормалната топлина на човешкото или животинското тяло. Имам температура. Нямам температура.
прил. температу̀рен, температу̀рна, температу̀рно, мн. температу̀рни.
Грешни изписвания (15)
- температуръ
- темперътура
- темперътуръ
- темпиратура
- темпиратуръ
- темпирътура
- темпирътуръ
- тимпература
- тимпературъ
- тимперътура
- тимперътуръ
- тимпиратура
- тимпиратуръ
- тимпирътура
- тимпирътуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тем-пе-ра-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | тем-пе-ра-ту-ра-та | |
| мн.ч. | тем-пе-ра-ту-ри | |
| членувано | тем-пе-ра-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |