малария

Речник на българския език

мала̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Болест на кръвта, разпространявана от комари, която се съпътства от пристъпи на треска.
прил. маларѝчен, маларѝчна, маларѝчно, мн. маларѝчни. Маларични комари.

Грешни изписвания (11)

  • малареа
  • малареъ
  • маларея
  • малариа
  • малариъ
  • мълареа
  • мълареъ
  • мъларея
  • мълариа
  • мълариъ
  • мълария

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ла-рия
членувано ма-ла-ри-я-та
мн.ч. ма-ла-рии
членувано ма-ла-ри-и-те
звателна форма