удово̀лствие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. удово̀лствия, ср.
1. Само ед. Приятно чувство, радост, наслаждение (от успех, преживяване, удовлетвореност и др.).
2. Развлечение, забава, веселие. Харча пари за удоволствия. Живея без всякакви удоволствия.
• С удоволствие. — Формула в речевия етикет в отговор на молба, желание — с най-голямо желание. Би ли ми отворил вратата? — С удоволствие.
1. Само ед. Приятно чувство, радост, наслаждение (от успех, преживяване, удовлетвореност и др.).
2. Развлечение, забава, веселие. Харча пари за удоволствия. Живея без всякакви удоволствия.
• С удоволствие. — Формула в речевия етикет в отговор на молба, желание — с най-голямо желание. Би ли ми отворил вратата? — С удоволствие.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- одоволствие
- одуволствие
- удуволствие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | удо-вол-с-т-вие | |
|---|---|---|
| членувано | удо-вол-с-т-ви-е-то | |
| мн.ч. | удо-вол-с-т-вия | |
| членувано | удо-вол-с-т-ви-я-та |