кеф

кѐфът, кѐфа, само ед., м. Разг.
1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа.
2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не му разваляй кефа с това мърморене.
3. Воля, желание. Не си ми господар на кефа.
• Имам кеф (за нещо). — Разг. Имам желание да правя нещо. Днес нямам кеф за работа.
• Става/стане ми кеф. — Разг. Прави ми удоволствие.
• Гледай си кефа! — Грубо. Не се грижи за мене, гледай себе си!