забава

Речник на българския език

заба̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. заба̀ви, ж.
1. Остар. Увеселение с програма и танци. Устройвам забави.
2. Само ед. С предлога за. Развлечение, забавление, разтуха. Тук ще има зали за забава. Редакция за музика и забава.

Грешни изписвания (3)

  • забавъ
  • зъбава
  • зъбавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ба-ва
членувано за-ба-ва-та
мн.ч. за-ба-ви
членувано за-ба-ви-те
звателна форма